А как стигнах до тук...?
В един момент, докато си вървях по задачи из града, болката в гърба ми стана непоносима. Стягаше ме като обръч през ребрата. Просто спрях на тротоара, превита на две и не можех да си поема дъх. И не беше само болката, а стряскащото усещане, че не мога да дишам. В главата ми бяха само мислите: „Ще мога ли да се добера до вкъщи? Ужас, не мога да дишам, толкова боли… ще спре ли?“
И понеже не беше инцидентно, а се случваше често - на работното място - не можех да си вършва работата, вкъщи - не можех да спя по цели нощи, навън - не можех да се разхождам спокойно...Стандартните обезболяващи не помага изобщо.Накрая дойде моментът, в който разбрах, че положението ми явно няма да се оправи от само себе си.
Но нали знаете - често отлагаме, докато нещо стане нетърпимо.
Разказвала съм го много пъти...Имам гръбначно изкривяване, а в този период животът ми беше пълен с работа, грижи за дете и безкрайни задачи, като на всички вас. Спортът беше от години на заден план. Обикалях лекари, които ми предписваха обезболяващи, които само ми създаваха още проблеми – със стомаха и с усещането, че така ще си боли до края на живота ми.
Все пак обичам движението, обичам да спортувам. Един ден си откраднах малко време за себе си и от любопитство отидох на пилатес клас. След часа се чувствах като след масаж, като преродена – напрежението в тялото ми спадна, а мускулите ми сякаш се раздвижиха за пръв път от много време. Малко по-късно пробвах йога и се оказа, че тя влияе не само на гърба, а на цялото ми тяло. Постепенно пристъпите на силна болка започнаха да намаляват. Не беше просто случайно облекчение – в същото време изградих силна мускулатура, която да пази гърба и кръста ми.
Най-важното, което осъзнах обаче, беше: „Аз трябва да отида отново на йога клас, иначе болката ще се върне.“ И това беше ключът – да поставя себе си като приоритет, защото важни задачи винаги има. Но без редовно движение и систематична грижа тялото веднага ми напомняше за неприятните моменти. Тази промяна на мисленето ми даде новата сила да се грижа за себе си, каквото и да се случва около мен. Имах си моят един час в залата.
Станах като пристрастена към този вид практики и тренировки, защото след тях се чувствах като нова - едновременно без болка и пълна с енергия. Посещавах такива часове почти всеки ден - във всеки удобен случай, в който можех да си открадна време - преди работа, в обедната почивка, след работа. Висяла съм пред залата, за да си чакам моя час и моя инструктор.
Днес гръб ме боли само ако се случи да не се движа активно няколко дни /а това май не се случва/. В терапевтичния онлайн йога клуб се опитваме да покажем на участниците не само упражнения, а цялостен подход, който лично изпитах и знам, че работи. Ако имаше и на мен кой да ми покаже преди време стуктуриран подход, с който да напредвам, сигурно щях да се отърва от болките още по-бързо.
В терапевтичния онлайн клуб помагам на жени с хронични болки, които, като мен, са се изгубили в ежедневието и търсят лично решение.
Вярвам, че създавам място, където грижата да не е просто хубав съвет, а начин на живот без болка и мисля, че го постигам.
Обаче трябва постоянство, няма вълшебна пръчка и няма вълшебно упражнение!
