Ден 3

Тялото учи чрез повторение

Тази практика е част от едно по-голямо пътуване към повече стабилност, лекота и доверие в собственото тяло. Промяната не се случва за седмица, а чрез малки, последователни стъпки. Затова днес просто се появи за себе си и направи това, което можеш.

Ден 3 – Пускам гнева

/прочети след като направиш практиките за деня/

Днес се срещнахме с една емоция, която често е неразбрана – гневът.

Много хора са свикнали да го избягват, да го преглъщат или да си казват: „Не, не е хубаво да се ядосвам.“

Но така гневът не изчезва – той просто остава в тялото. Понякога като напрежение в челюстта, като стягане в раменете или като усещане, че постоянно сме на ръба на търпението. Постоянно.

Истината е, че гневът сам по себе си не е „лоша“ емоция. Той често е сигнал, че някъде вътре в нас има нещо, което е било пренебрегнато, премълчано или прекалено дълго задържано.

Затова днес не се опитвахме да се борим с него и  се опитахме просто да му дадем движение.

Йога практиката беше именно това – начин тялото постепенно да освободи натрупаното напрежение. 

Любопитно ми е и нещо друго – започнахте ли вече да усещате соматичната практика по различен начин?

Много хора първите два дни я наблюдават малко отстрани, сякаш не са сигурни какво точно се случва. А после изведнъж започват да забелязват малки промени – може би дишането ви става по-дълбоко, може би тялото се отпуска по-бързо или пък движенията ви, започвате да ги усещате по-естествени.

Това е знак, че нервната система започва да се доверява на процеса.

Соматиката работи именно там – в онези тихи слоеве на тялото, където емоциите се задържат, без дори да го осъзнаваме. И когато дадем на тялото време и внимание, то постепенно започва само да освобождава това напрежение.

Медитацията тази вечер беше още една покана – да позволите на енергията на гнева просто да премине през вас, без да я задържате и без да я потискате. Понякога, когато дадем пространство на една емоция, тя се променя много по-бързо, отколкото очакваме.

И понякога зад гнева откриваме нещо съвсем друго – умора, тъга, нужда да бъдем чути или просто нужда да си позволим да спрем.

Това е третият ден от пътя ви и може вече да започвате да усещате малки промени или още да наблюдавате процеса с любопитство.

И двете са напълно естествени.

Най-хубавото в тази работа е, че тялото не бърза – то просто откликва, когато му дадем пространство.

А Вие вече правите точно това!