Ден 4

Малките промени се натрупват

Добре дошла в ден 4. Понякога ни се струва, че напредъкът трябва да се усети веднага, но тялото работи по различен начин. Малките промени се натрупват с всяка практика, с всяко осъзнато движение и с всяка минута, която отделяш за себе си.  А тялото понякога има нужда и от почивка.

Нека продължим заедно.

Релаксиращи пози

Релаксиращи пози

за хора с ограничение в тазобедрените стави

Ден 4 – Пускам тъгата

/прочети след като направиш практиките за деня/

Днес темата ни беше тъгата.

Емоция, която много често се опитваме да заобиколим. Понякога я запълваме с работа, с грижа за другите, с постоянно движение. Само и само да не спираме достатъчно дълго, за да я усетим.

Но тъгата има една особена нужда – тя иска пространство.

Да, само пространство, но без анализ, без обяснения. Просто място, в което да бъде.

Понякога, когато позволим на тялото да се забави, тъгата започва да се показва много тихо,  като тежест в гърдите, като по-дълбоко издишване, като усещане за умора. И това е напълно естествено. Тялото се освобождава по своя начин.

Йога практиката днес беше още една покана да се движим внимателно през тези усещания – без да ги бутаме, без да ги спираме. 

А соматичната практика…започва ли вече да ви става по-позната?

Често след няколко дни тялото започва да реагира по-различно. Някои хора споделят, че усещат повече топлина или мекота в тялото. Други забелязват, че движенията им идват по-естествено и не се налага толкова да „мислят“ какво правят.

Това е много хубав знак. Означава, че започвате да се връщате към един по-естествен диалог с тялото си.

Точно там соматиката върши своята работа – не чрез усилие, а чрез усещане.

Медитацията тази вечер беше покана да седнете за малко до тази тъга, ако тя се появи. Не да я поправяте, и не да я прогонвате. Просто да ѝ позволите да бъде част от човешкия опит.

Понякога само това е достатъчно, за да започне нещо вътре в нас да омеква.

Днес е ден четвърти и вече сте по средата на този малък вътрешен път. И ако сте стигнали дотук, значи вече правите нещо много важно – давате си време.


А това е едно от най-ценните неща, които можем да направим за себе си!