Ден 2
Редовността е по-важна от продължителността
Благодарим ти, че отделяш време за себе си днес.
Докато практикуваме, помни, че възстановяването и укрепването на тазовото дъно са процес. Дори няколко минути редовно движение могат да направят много повече от интензивни усилия за кратък период. Нека използваме тези 7 дни като начало на една по-дългосрочна грижа за тялото.
Ден 2 – Пускам вината /прочети след като направиш практиките за деня/
Днес темата ни беше вината. Едно чувство, което много хора носят тихо със себе си и най-често с години.
Вината има странен начин да се настанява в живота ни. Тя често ни кара да се връщаме назад – към разговори, решения или моменти, за които си мислим, че е трябвало да направим нещо по друг начин. Понякога дори се обвиняваме за неща, които изобщо не са били под наш контрол.
И постепенно това вътрешно напрежение започва да се усеща и в тялото.
Много жени дори не осъзнават колко силно чувството за вина може да държи тялото в постоянна готовност, сякаш трябва да сме нащрек, да се стараем още повече, да не допуснем нова „грешка“.
Затова и днешните практики бяха насочени не към това да анализираме миналото, а към нещо много по-меко – да дадем на тялото шанс да отпусне тази тежест.
Йога практиката днес беше още една стъпка към това – да се движим внимателно, да усещаме, че не е нужно да се доказваме, за да сме достатъчни.
Може би отново сте се запитали и за соматичната практика. При някои от вас тя може да е изглеждала много проста. И това понякога обърква, защото сме свикнали, че „истинската“ работа трябва да бъде интензивна.
Но вече знаете, че соматичните практики работят по друг начин. Те създават пространство, в което нервната система постепенно започва да разпознава, че не е нужно да се защитава толкова силно.
Вината често държи тялото в едно много фино свиване, като тихо „държане“ и когато движението е малко, бавно и осъзнато, тялото има шанс да освободи точно това напрежение.
Понякога без дори да го забележим.
Медитацията тази вечер беше покана да погледнете към себе си с малко повече мекота. Не с критика, не с анализ, а с онзи тих вътрешен глас, който казва: „Направих най-доброто, което съм могла в онзи момент.“
За някои хора това усещане идва бързо, а за други отнема време.
И това също е напълно нормално.
Важно е да помните нещо много просто – освобождаването на вина не е решение, което вземаме веднъж. То е процес, който се случва на малки стъпки.
Днес направихме още една от тях. Някои от Вас може вече да усещат повече лекота. Други може все още да търсят своето място в практиките.
Най-ценното, което можете да направите за себе си, е просто да продължите – спокойно, без натиск, стъпка по стъпка.
Тялото знае как да се освобождава, когато му дадем време!
И между другото…попълвате ли Дневника?
Знам, че понякога след практиките човек просто иска да затвори лаптопа и да продължи с деня си. Но онези няколко минути писане могат да бъдат изненадващо ценни.
Когато записваме мислите и усещанията си, често започваме да виждаме неща, които иначе биха останали незабелязани.
Понякога само едно изречение е достатъчно!